Capital: 30-годишният стартъп

August 11, 2017

Някои от по-важните теми в новия брой на “Капитал”

“Летя, защото това ме освобождава от тиранията на дребните неща”, казва преди век Антоан дьо Сент Екзюпери – един от първите големи фенове на авиацията. Темата от първа страница в този брой разказва за хората, които много добре разбират какво е имал предвид авторът на “Малкия принц”.

В историята за леката авиация в България – за малките самолети и летища, се говори за тези хора, които намират в летенето истинска страст (вижте я тук и тук). Те не са кой знае колко много – с местна регистрация са около 190 самолета, които могат да летят между 40 летища, но потенциалът им да се увеличат е голям. В Западна Европа и САЩ броят на хората, запалени от летенето, е много повече и ако пречките тук се премахнат, феновете на леката авиация ще се умножат. Те може и да се освобождават от тиранията на дребните неща, но по-едрите ги дърпат надолу. Една от тежестите по крилата на малките самолети е, че България не е в Шенген. По тази причина хората, които долитат от други европейски държави, първо трябва да кацат на някое от големите международни летища в София, Варна или Бургас и после на по-малките.

Както става ясно от два други текста в този брой на “Капитал” обаче, да се разчита на държавата (в сегашния й вид) да изработи влизането в Шенген ще е доста обречена кауза. Историята със защитените зони в Калиакра показва, че за българската администрация е напълно в реда на нещата да заблуждава и на моменти откровено да лъже Брюксел по доста детински начин. Това се случва в продължение на три правителства, въпреки че е напълно ясно, че ще лъжата ще бъде хваната и от това ще последват сериозни санкции.

За ниското ниво на българската администрация говори и нескопосаният опит Европейската агенция по лекарствата да дойде в София, след като Великобритания излезе от ЕС. България подава оферта в последния момент, като вероятно единствената й активност е написването на няколко страници текст. През това време други държави обещават емблематични сгради, увеличаване на директните полети до различни европейски държави, правят специални изследвания, за да покажат предимствата си. Държавно управление на подобно ниво никога не би успяло да се договори за влизане на България в Шенген.

За щастие не всичко в държавата зависи от администрацията и две от бизнес новините в броя доказват, че успехът е възможен въпреки нея.

Преди седмица германската компания за производство на автомобилни части Kostal откри втори завод в България и нейният собственик разказва, че този сектор ще продължи да се развива.

Откъм добрите новини се нарежда и продажбата на създадената от българи компания Vayant, в която тази седмица американската PROS Holdings придоби мажоритарен дял срещу 35 млн. долара.

За оправяне на вкуса от неприятните политически събития помага и интервюто с Бари Бранд – британски рекламист, дошъл да работи в София. “България прилича на стартъп, който има достатъчно енергия и възможност да се развива и да се превърне в град, като Берлин например”, казва той. Сравнението е хубаво, само стартъп фазата малко се проточи – доста хора се поизнервиха, докато стигнем следващата фаза. Все пак почти 30 години стартъп дойдоха малко в повече.